На 4 ноември Народното събрание прие на първо четене Закон за българския език по предложение на Възраждане, след като формацията събра нужното мнозинство след години неуспешни опити. Ден след това български писатели поискаха от депутатите да спрат законопроекта, а на 10 ноември Общото събрание на Факултета по славянски филологии към Софийския университет прие декларация със същото искане, разпространена на следващия ден.
В документа се посочва, че приетият текст въвежда административен контрол и дублира действащи разпоредби от Конституцията на Република България, Закона за предучилищното и училищното образование, Закона за нормативните актове и Закона за защита на потребителите. Според учените предложеният закон е научно необоснован, анахроничен и излишен, като предвижда трудни за прилагане решения като задължително транслитериране на надписи и табели и създаване на излишни административни структури.
Авторите на декларацията апелират народните представители да се доверят на Министерството на образованието и науката, институтите на Българската академия на науките и университетите вместо на предвидения Консултативен съвет за българския език. По отношение на използването на български кирилски шрифтове в официалните сайтове на най-висшите органи на държавната власт и политическите партии, Кирил Вълчев се обяви за приемане на закон за българския език, докато факултетът подчертава, че това е въпрос на институционална воля.
В заключение академията предупреждава, че законът застрашава международната комуникация и може да доведе до културна и обществена изолация, поради което се призовава той да бъде отхвърлен на второ четене в парламентарната зала.
