На 13 ноември 1876 г. са положени основите на Българското опълчение като част от Действащата руска армия под командването на генерал Николай Столетов. Формированието участва в Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.). Инициатор на създаването му е генерал Р. Фадеев, а предложението е подкрепено от Българското централно благотворително общество и славянските благотворителни комитети в Русия. Организациите осигуряват 12 оръдия, десетки пушки и патрони за нуждите на опълченците.
На 13 ноември 1944 г., по време на участието на България във войната срещу Третия райх, град Скопие е освободен от Първа армия с подкрепата на Четвърта армия. Командването на Четвърта армия е поверено последователно на генерал-майор Боян Урумов и генерал-майор Асен Сираков. В периода 15 октомври – 14 ноември се провежда Брегалнишко–струмишката настъпателна операция, при която са освободени Кочани и районът на Щип. След освобождаването на Куманово на 11 ноември, Първа армия под командването на генерал-майор Владимир Стойчев насочва офанзивата си към Скопие.
Привечер на 13 ноември разузнавателен взвод от Пети пехотен полк на Пета дивизия влиза в града, следван от части на Втора пехотна дивизия, които неутрализират съпротивата в южните и източните части. Центърът на Скопие е овладян преди полунощ, докато германските части от Група армии „Е“ се изтеглят. Македонската историография оспорва този принос, твърдейки, че градът е освободен от Народоосвободителна войска на Македония и че на 14 ноември български полк е бил спрян от партизани при опит за навлизане в града.
