20 NOTICIAS · ACTUALIZADO 09:56 · 5 DE NOVIEMBRE DE 2026
Ноа Уайли бе обявен за най-сексапилния мъж за 2026 г. от списание People за първи път в кариерата си. В интервю за изданието звездата от сериалите "Спешно отделение" и "Спешни случаи в Питсбърг" признава, че не е повярвал, когато е научил новината....
Звездата на "Реал" (Мадрид) Килиан Мбапе поднесе публично извинение на китайския народ за коментарите си по повод интерн...
Европейската комисия препоръча новите сгради да се строят с разбиране за променящия се климат. Според последни изследвания до края на века средните температури в Европа ще се увеличат с три градуса, и още до 2050 г., те ще надвишават с два градуса...
Климатичните промени засягат не само температурата и нивото на океаните, но и формата на Земята. Ново проучване показва,...
Контролът на медиите и упражняваната цензура от страна на властта са в основата за демотивацията на гражданите да участв...
Изследователи предполагат, че черна дупка, въртяща се с почти максималната си възможна скорост, може да се раздели на дв...
Изследователи от Германия са установили, че когато са изправени пред зрителен избор, враните вземат решение два пъти по-бързо от хората и маймуните, пише Физ.орг., позовавайки се на публикация в сп. „Сайънс". В хода на експеримента на две черни врани са им били необходими средно едва 235 милисекунди, за да определят посоката на движение на група точки и да посочат своя избор, като същевременно са запазили висока степен на точност. Филип Шмидбауер и професор Андреас Нидер от Института по невробиология към Университета на Тюбинген са демонстрирали как тази скорост се отразява в активността на невроните в мозъка на враните. В задачата птиците е трябвало да определят дали движещите се точки на сензорен екран се местят предимно наляво или надясно. Враните са посочили решението си, като са кълвали цел, намираща се вляво или вдясно от конфигурацията от точки. „Дори когато моделите на движение бяха трудни за разпознаване, решенията на враните все пак бяха по-добри от случайния избор, а при наличие на ясни сигнали те постигаха точност от близо 100 процента", казва Шмидбауер. За да изследват тази способност, изследователите са регистрирали активността на невроните в ключова асоциативна област в мозъка на птиците, сравнима с префронталния кортекс при човека. Само 70 милисекунди след появата на зрителния стимул невронните сигнали, свързани с различните посоки на движение, вече са могли да бъдат разграничени в мозъците на враните - много преди птиците да успеят да дадат отговор. Невронната активност постепенно се е увеличавала, докато се е оформяло решението, след което е достигнала праг на вземането на такова и враната е посочвала своя избор. „Тези открития показват, че невронната динамика в мозъка на птиците съответства на утвърдените модели за вземане на решения при хората и другите примати", казва Нидер. Въпреки че птиците не притежават многослойна мозъчна кора, техният различно организиран мозък изглежда прилага сходни основни принципи при вземането на решения - при това два пъти по-бързо от приматите. Тази скорост може да е свързана с еволюционните изисквания за бърза зрителна обработка и двигателни реакции при птиците, обяснява Нидер. „Птиците разчитат на зрението си, за да извършват прецизни и бързи маневри по време на полет и да насочват клюновете си към даден обект, когато търсят храна", казва ученият. Той допълва, че ще са необходими по-нататъшни изследвания, за да се определи кои точно механизми осигуряват това преимущество.
Живеем във време, в което висшите училища са поставени в една сложна ситуация - от една страна те трябва да продължат да бъдат стожери на фундаменталните изследвания, които нямат толкова бързо приложение в практиката. Но живеем и във време, в което действително трябва да търсим начини да скъсяваме връзката между наука и висше образование, и да има реално партньорство с икономиката, с бизнеса. Това каза министърът на образованието и науката проф. д-р Георги Вълчев на церемонията, организирана от Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА) за връчването на годишните отличия за добри практики „Наука - висше образование - бизнес и общество“. Церемонията се провежда в аула „Максима“ на Университета за национално и световно стопанство (УНСС). Министърът поздрави ръводството на НАОА за организирането на тази инициатива. Финансирането, разбира се, е изключително важно, но ние трябва да заслужим доверието на обществото и това става през такъв тип инициативи, които показват действително добрите практики. България се вписа адекватно в съвременното академично пространство - както в европейското, така и в световното. И е време с гордост да показваме и нашите успехи, а такива имаме немалко, отбеляза министър Вълчев. Това е изключително важно, за да можем да получим подкрепата на обществото, да заслужим доверието на младите хора, които да избират обучение в българските висши училища, които по нищо не отстъпват на своите партньори в света и в Европа. Надявам се с популяризирането на такъв тип практики да се създаде една устойчива традиция, каза образователният министър. В тазгодишното издание участват 16 висши училища и две научни организации, които представят общо 58 добри практики. Отличията се присъждат в шест категории - партньорство между висше училище и бизнес, внедряване на научни резултати в полза на обществото, инициатива за учене през целия живот, социално значима практика, ангажиране на студенти и млади учени и инициатива за устойчиво развитие на висшите училища, каза председателят на НАОА проф. д-р Мария Нишева-Павлова. Тя обясни, че представените практики са оценявани от Консултативния съвет на НАОА, който е и инициатор на събитието. Сред основните критерии са обществената значимост, иновативността, устойчивостта и участието на бизнеса и студентите. Висшето ни образование се оценява непрекъснато, като на първо място това става от НАОА. Имаме и оценки от студентите и от техните родители, които преценяват какво може да дадат университетите на техните деца. Оценяват ни и представители на бизнеса, обществото също ни оценява по някакъв начин, каза ректорът на УНСС проф. Димитър Димитров.
Преди началото на пилотираните мисии до Луната, както американски, така и съветски учени са изпращали животни в Космоса....
Преди началото на пилотираните мисии до Луната, както американски, така и съветски учени са изпращали животни в Космоса....
Преди милиарди години, валежите на Марс може да са пренесли вещества, необходими за появата на живот. Учените са картогр...
В центъра на нашата галактика се намира черна дупка с маса, еквивалентна на 14 милиона слънца. Астрофизиците са изследва...
Оказва се, че някои свръхмасивни черни дупки се държат като махало. Това не противоречи на общата теория на относителнос...
Сблъсъкът на звезди обяснява защо протопланетарните дискове в мъглявината Орион изглеждат по-млади от звездите, които ги...
Учените успяха да създадат най-големия и най-подробен модел на първите 2 милиарда години от съществуването на нашата Все...
Изследователи от университета в Оулу (Финландия) са открили защо слънчевият вятър на някои места по земното кълбо може ...
Силният старт на волейболните звезди на България продължава! Братя Николови изиграха ключова роля за втория пореден успе...
Разговорите с домашни любимци са широко разпространено явление. Макар някои хора да смятат подобно поведение за странно ...
НАСА подготвя мащабни тестове на модули за кацане на Луната в ниска околоземна орбита. Това е важна стъпка по пътя към з...
Въпреки факта, че историята на Земята е на милиарди години, повечето езера, които виждаме на планетата днес, са сравните...