Cultura

Илияна Йотова: Гласувах за България със собствен глас (ВИДЕО)

„Нека на този празник да бъдем достойни за истинските възрожденци, които създадоха българската нация и искаха прос...

Нагледахме се на торти: efbet празнува 36 години с епичен ноември

20 въпроса | Биляна Казакова, актрисата, която може да превърне всяко място в дом

Когато актрисата Биляна Казакова пристига в Кан като част от екипа на филма "Жените наистина плачат", който се състезава в официалната селекция на фестивала през 2021 г., се сбъдва една от големите ѝ мечти - да мине по червения килим. Тази година ще се осъществи още една нейна мечта - издателство "Жанет 45" ще издаде авторската ѝ книга с разкази и една новела - "Любов до доказване на противното". Биляна Казакова завършва НАТФИЗ в класа на Стефан Данаилов и Ивайло Христов през 2000 година. Веднаг...

Кой има имен ден днес, 1 ноември 2026 г. Честито!

На 1 ноември 2026 г. имен ден празнуват всички, които носят името Козма, Дамян, Аргир и производните им. Св. Козма ...

Президентът на Сенегал откри официално Младежките олимпийски игри в Дакар 2026

Президентът на Сенегал Басиру Диомайе Файе откри официално Младежките олимпийски игри в Дакар 2026. Над 2700 млади спортисти, представители на 205 делегации и повече от 1115 артисти, техници и доброволци участваха в историческата церемония. За първи път олимпийско спортно събитие от този мащаб стъпи на африканския континент. Под мотото „Африка посреща, Дакар празнува“ (Africa welcomes, Dakar celebrates) двучасовата програмата представи богатството на африканските култури и силата на традициите. На Националния стадион на Сенегал „Абдулайе Уад“ знаменосци на България бяха Теодор Митев (бадминтон) и Симона Иванова (плуване). Страната участва със 17 състезатели в 13 вида спорт. На церемонията присъстваха председателят на БОК Весела Лечева, председателят на Комисията за младежта и спорта в Народното събрание и легенда на българското плуване Петър Стойчев, генералният секретар на БОК Данаил Димов и Володя Златев, шеф на мисия и председател на БФ Бадминтон. Олимпийският огън беше запален от двама млади спортисти на Сенегал - Абдурахман Марием Си (фехтовка) и Аиша Диоп (джудо). В официалната част речи произнесоха президентът на Международния олимпийски комитет (МОК) Кърсти Ковънтри и на организационния комитет Мамаду Дианя Ндиайе. "Това е исторически момент за Сенегал, за Африка и за олимпийското движение", заяви Ковънтри. „Тази церемония е кулминацията на дълъг път, който започна далеч оттук, в Буенос Айрес през 2018 година. Благодаря ви, че повярвахте в Дакар. За 15 дни забравете този свят. Тук вашият съперник не е враг. Той е този, който ви помага да станете по-добри. Печелете, губете, започвайте отначало, но преди всичко – дръжте се смело. Дръжте се смело да създавате приятелства. Най-добрият рекорд няма да се измерва в секунди или медали. Той ще бъде рекордът на единството, което вие създавате тук“, каза в речта си Мамаду Дианя Ндиайе. Откриването беше изградено като мащабен артистичен спектакъл, разделен на три основни времеви измерения - вчера, днес и утре. Първата част на спектакъла върна зрителите към корените на африканската цивилизация. Традиционни танци, автентични костюми, ритуали и музика пресъздадоха културното наследство на Сенегал и континента. Специално място бе отделено на традиционните ударни инструменти сабар, тама и джембе, чиито ритми са неразделна част от африканската музикална идентичност. Зрителите станаха свидетели и на традиционните танци, ритуалните изпълнения и характерния танц на лъва Симб, съчетаващ театър, музика, танц и перкусии. В програмата бе включено и представяне на сенегалската традиционна борба - лаам, която има особено място в обществения и спортния живот на страната. Втората част пренесе публиката в съвременния Дакар. Хип-хоп, афробийт, улично изкуство, танцови битки и изпълнения на живо – като модерното лице на Африка и творческата енергия на младите хора. Сред специалните участници в артистичната програма бяха световноизвестният сенегалски създател на съдържание Хаби Лейм, музикантът Бааба Маал и групата Daara J Family. В основата на цялата концепция стои една от най-важните думи в сенегалската култура – „Теранга“ (Teranga), която на езика волоф означава гостоприемство. Церемонията включваше 1115 души, включително 628 танцьори, 373 статисти, 54 изпълнители и 32 актьори. Актьорският състав е 100% панафрикански и 98% сенегалски. Близо 1500 костюма, проектирани и изработени изцяло в Сенегал, са били създадени с участието на около 100 шивачи и професионалисти. Българското участие започва утре с четирима национали в три вида спорт. В турнира по бадминтон от 9:00 часа Теодор Митев излиза срещу Алекса Радованович (Сърбия), а след 17:30 часа Елена Попиванова ще срещне Хана Шошан (Ирландия). От 10:00 часа са сериите на 400 метра свободен стил при девойките с участието на Симона Иванова. В най-атрактивния и най-малко познат у нас спорт ушу България ще бъде представена от Калина Славчева.

Танцуващата памет на българския дух „оживя“ в Търговище със спектакъла „Вдън гори тилилейски“

В навечерието на Деня на народните будители сцената на Драматичния театър в Търговище се превърна в пространство на българската памет, духовност и традиция. Със спектакъла „Вдън гори тилилейски“ танцьори от различни поколения и фолклорни формации отдадоха почит към българското наследство и към онези будители, които през вековете са съхранявали жив пламъка на родното. Над 200 изпълнители от различни части на страната, обединени от любовта към българския фолклор, показаха спектакъл, в който старинните ритми, движения и послания продължават да звучат с неподправена сила. Чрез танца те разказаха за корените ни, за паметта на предците и за духовните ценности, които не бива да забравяме. Защото народните будители не са само имената, записани в историята, а и всички онези, които днес пазят българското, предават го на младите поколения и му дават нов живот. Спектакълът „Вдън гори тилилейски“ поведе публиката към пространство, където корените говорят, всяка сянка пази спомен, а българският дух продължава да намира своя нов образ. Танцьорите показаха, че са съвременни будители – със стъпките си, с музиката, с отдадеността си и с любовта към родното. Преди представянето си в Търговище спектакълът имаше своята премиера на 25 октомври 2026 г. в зала 1 на Националния дворец на културата в София. Там над 200 изпълнители от четири фолклорни формации обединиха талант и енергия в мащабна музикално-танцова продукция. В проекта участват фолклорен танцов ансамбъл „На Мегдана“ и клуб за хора и народни танци „На Мегдана“ – София; студентски фолклорен ансамбъл при Югозападния университет „Неофит Рилски“ – Благоевград; ученици от професия „Танцьор“ на 140. Средно училище „Иван Богоров“ – София, и домакините от фолклорен клуб „Омая“ – Търговище. Музиката и сценарият са дело на доц. д-р Петьо Кръстев, режисьор е проф. д-р Георги Гаров, а хореографията е на проф. Николай Цветков, проф. д-р Георги Гаров и Марио Гергинов. Звуковата продукция е на Маргарит Русев, сценографията и графичното оформление – на Мартина Иванова, а продуцент е Даниел Костов. Спектакълът „Вдън гори тилилейски“ беше посрещнат с бурни аплодисменти от публиката. Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“.

Смъртта на Хари Худини остава мистерия и след 100 години

Век след смъртта си Хари Худини остава фигура, която все още не спира да вълнува и изненадва, пише Асошиейтед прес. Смята се, че е починал на 31 октомври 1926 г. За първи път е публикувано есе на легендарния илюзионист, посветено на неговите предшественици, а нова книга отново разпали споровете около точната дата и причината за кончината му в болница „Грейс“ в Детройт. Сред останалите издания, отбелязващи стогодишната от кончината на Худини, се нареждат забавен албум за оцветяване и подробен обзор на огромната му лична библиотека. Неговото наследство е обект на дискусии по време на множество събития, посветени на Худини, които се провеждат този уикенд - от „Грандиозния вековен юбилей на Худини“ в родната му Будапеща, през аукцион за негови вещи в Холивуд, до спиритически сеанси в градове, които е посещавал като Чикаго и Фредерик, Мериленд. Гробът му в гробището „Махпела“ в Ню Йорк отдавна е място за събиране в нощта на Хелоуин. „Не съм сигурен, че много от хората, които знаят името Худини, биха могли да го разпознаят на снимка, да кажат точно кога е живял или какво всъщност е правил по време на своите представления. Но те знаят, че „Худини“ е синоним на магия, на способност да правиш невъзможното или да се измъкваш от неспасяеми ситуации“, казва за Асошиейтед прес Матю Соломон, професор по история на киното в Мичиганския университет и автор на книгата Disappearing Tricks: Silent Film, Houdini, and the New Magic of the Twentieth Century („Изчезващи трикове: Нямото кино, Худини и новата магия на ХХ век“), излязла през 2010 г. „За тези, които знаят малко повече, той е олицетворение на човека, постигнал всичко сам, и пример за успешната история на един имигрант. Фактът, че според сведенията е починал именно на Хелоуин, със сигурност засилва мистиката около него“, добавя Соломон. Есето на Худини An Interesting Scrapbook („Интересен албум с изрезки“) се появява в новия брой на списание The Strand Magazine, публикувало редки творби на Марк Твен и Едит Уортън, наред с други автори. В него Худини отдава почит на някои илюзионисти негови предшественици и съжалява, че за тях не се знае повече. Вдъхновение за есето той черпи от театралните афиши, предоставени му от карикатуриста Кин Хъбард, които рекламират гостуванията на прочути за времето си артисти от XIX век като Робърт Хелър и Х. Дж. Сарджънт, отбелязва Асошиейтед прес. „Тази информация попадна пред очите ми и аз я споделям тук, за да можем най-накрая да поставим началото на списък с ранните американски магове“, пише Худини. „Никой никога не бе отдал дължимото на американските илюзионисти, за да бъдат включени в книги или исторически летописи, от които бъдещите поколения да научат за тези ветерани. Напротив - магьосниците бяха извън кастата на признатите артисти. Едва през последните години, когато водевилът ги превърна в свои големи звезди и основни притегателни имена за публиката, те придобиха достатъчно тежест, за да бъдат признати за истински творци“. Ерик Колиъри, чиято книга Houdini's Library („Библиотеката на Худини“) излезе през септември, казва, че Худини е имал сериозен интерес към другите илюзионисти, стигайки дотам да посещава гробовете им и дори лично да плаща за поддръжката им. Семействата на магьосниците от своя страна му давали албуми с изрезки, афиши и други предмети, „за да може той да пази паметта им жива“, казва Колиъри, който е куратор на отдел „Театър и сценични изкуства“ в центъра „Хари Рансъм“ към Тексаския университет в Остин. Худини е роден като Ерик Вайс през 1874 г. – син на равин, чието семейство емигрира в САЩ отчасти, за да избяга от антисемитизма в тогавашната Австро-Унгария. До тийнейджърските си години той вече е професионален илюзионист, а на 30-годишна възраст е международна знаменитост, известна с изумителната си способност да се освобождава от белезници и окови. Също така Худини е автор на книги, филмов актьор и създател на редки аудиозаписи. Години по-късно този ценен звуков архив става собственост на илюзиониста Дейвид Копърфийлд, припомня Асошиейтед прес. Според тогавашната преса Худини издъхва на 31 октомври 1926 г. от дифузен перитонит вследствие на спукан апендицит. Състоянието му се влошава фатално дни по-рано в Монреал, където студент изпробва легендарната му издръжливост с неочаквани удари в корема. Кончината на илюзиониста навръх Хелоуин пасва идеално – дори твърде съвършено, както отбелязват мнозина – на неговата тайнствена, обвита в мистика и сякаш свръхестествена аура, коментира АП. Мистерията се задълбочава и от факта, че не е извършена аутопсия и това отприщва десетки конспиративни теории, сред които и хипотезата за отравяне, организирано от негови колеги от цирка. В книгата си Houdini: The Man Who Died Twice („Худини: Човекът, който умря два пъти“) авторката Лариан Гилиспи се опира на медицински картони и официални архиви, за да оспори досегашните твърдения и да заяви, че илюзионистът си е отишъл ден по-рано - на 30 октомври. Истинската причина за смъртта, пише тя, е била чревна непроходимост, предизвикана от фаталното решение на лекар да позволи на Худини да изяде купа със зеленчуци и заквасена сметана, докато се е възстановява от операция. Тя цитира и противоречиви данни за самата дата на смъртта му. Според писмена клетвена декларация от лекар той е починал на 30 октомври. В същото време официалният смъртен акт посочва 31-ви — документ, в който тя открива сериозни пропуски, отбелязва Асошиейтед прес. Най-близките хора на Худини са искали смъртта му да бъде на Хелоуин, „за да бъде запомнен завинаги“, казва Гилиспи, изследовател в областта на съдебната медицина, която е автор и на книги. Джордж Хардийн, който е роднина на Худини, каза пред АП, че намира книгата за „убедителна и аргументирана“ и няма „абсолютно никакви съмнения“ относно разкритията на Гилиспи. Други обаче са скептични, включително двама експерти, които Гилиспи цитира в книгата си като едни от „най-уважаваните и знаещи хора в света на Худини“. Брус Авърбук заяви пред AП, че се съмнява датата да е била променена нарочно, за да съвпадне с Хелоуин. „Семейството беше потънало в дълбока скръб и изобщо не е мислело за неговото наследство“, каза той. Авърбук, който е изследовател на живота на Худини, добави, че в записките на личния асистент на илюзиониста смъртта му е отбелязана на 31 октомври. „Той нямаше никаква причина да лъже за това“, каза Авърбук. Друг експерт, похвален в нейната книга – Джон Кокс, уточни пред АП, че въпреки че „книгата наистина съдържа много добра нова информация“ за кариерата му, все пак е необходимо „второ мнение“ относно смъртта на Хари Худини. Кокс, който поддържа блог за илюзиониста и е основател на издателската марка Wild About Harry Press, призна, че съществува „объркване около смъртта му и естествения стремеж към истината“. „Но мисля, че кончината му е съвсем малка част от цялата история“, каза той. „Славата на Худини и причината да го помним днес се дължат на забележителния му живот“.

Двадесет и третото издание на Международния кукерски фестивал „Симитлия – Древната земя на кукерите“ ще събере участници на 9 и 10 януари догодина

Двадесет и третото издание на Международния кукерски фестивал „Симитлия – Древната земя на кукерите“ ще събере участници от България и чужбина на 9 и 10 януари 2027 година в Симитли, съобщиха от общинската администрация. В продължение на два дни стадион „Септември“ ще бъде сцена на маскарадни игри, в които участниците ще представят характерни за своите региони маски, костюми, ритуали и обичаи. Фестивалът обединява кукерски групи, сурвакарски дружини и други носители на маскарадните традиции, които съхраняват и предават обичаите между поколенията. През годините „Симитлия – Древната земя на кукерите“ се утвърди като едно от разпознаваемите събития в културния календар на Симитли, посочват от местната администрация. Кукерският фестивал предоставя възможност за представяне на разнообразието от маскарадни традиции и за среща между участници от различни населени места и държави. В началото на април Община Симитли откри нов дигитален музей „Симитлия – Древната земя на кукерите“, насочен към съхранение и популяризиране на нематериалното културно наследство на региона. Сред акцентите в дигиталната платформа е 360-градусово виртуално изживяване, което дава възможност на потребителите да усетят атмосферата на маскарадния фестивал в реално време.

СБЖ отличи журналиста от БТА Даниел Димитров за подкаста „Час ЛИК“

Журналистът Даниел Димитров от Българската телеграфна агенция (БТА) бе отличен за подкаста „Час ЛИК“ с наградата на Съюза на българските журналисти (СБЖ) в категорията за онлайн журналистика. Тя беше връчена по време на тържествена церемония в Дома на културата „Борис Христов“ в Пловдив. Традиционните годишни награди за най-високите професионални постижения на СБЖ се проведоха за първи път извън столицата по повод 100-годишнината от създаването на организирана журналистика в Пловдив. „Неслучайно тази година церемонията по връчването на годишните награди се провежда в Пловдив. Тъй като вчера бе чествана 100 години организирана журналистика в Пловдив, имахме възможност да присъстваме на откриването на инсталацията на площад „Журналист“, посветена на трудния път на журналистите не само в града, а въобще в България. Благодарим на домакините от Пловдив, на нашите колеги от четирите пловдивски дружества – те бяха инициатори тази година тук, на пловдивска земя, да направим и нашето годишно тържество, да отличим най-добрите колеги“, каза председателят на Управителния съвет на СБЖ Снежана Тодорова в приветствието си. „Това е винаги в навечерието на Деня на народните будители, 1-ви ноември, който, както всички знаят, е и празник на българската журналистика“, отбеляза още тя. В категорията за регионална медия, чиито журналистически материали са предизвикали широк обществен интерес, отличени бяха телевизионният канал „Фокус“ – Севлиево, Маруся Костова, главен редактор на „Балчишки телеграф“ и списание „Форум“. В категорията „Кореспондент на централна медия в страната" призът получи Мариела Хубинова от Българската национална телевизия (БНТ)-Пловдив. Призът в категорията „Фотожурналистика“ бе връчен на Димитър Кьосемарлиев, който е фоторепортер на Investor.bg и Bulgaria on Air. За графичен дизайн бе награден Йордан Гергов за графичната концепция и визия на вестник „Черноморски фар“, а за операторско майсторство - Миглена Гайдарова от БНТ. В категорията „Българска медия извън България” наградата взе екипът Свилен Григоров (оператор) и Таня Георгиева (репортер) на BBR TV - Лондон, Великобритания. Награда за български кореспондент в чужбина за обективно и вярно отразяване на събитията и процесите в съответната страна получи Антоанета Николова, която е кореспондент на Нова телевизия в Италия. Награда за научни изследвания в областта на журналистиката получи проф. Мария Попова за монографията си „Медийни функции и медийни ефекти“. За „Документалистика и публицистика“ бе отличена Жанета Йорданова за изследването „Ботевото училище в Букурещ“. В категория „Печат“ отличието получи списанието „Стълбата“. Призът за радиожурналистика взе Елена Крушкова от БНР Пловдив. В категория „Телевизионна журналистика“ награди получиха Аделина Радева от БНТ, Татяна Йорданова от Нова телевизия за журналистически разследвания и предаването „Да хванеш гората“ с водещ Галя Щърбева от същата медия. В категория „Най-добър млад журналист“ бяха отличени Антоан Златков (бТВ), Станислава Гатева (Bulgaria on Air) и Мартин Керефейски (Нова телевизия). Специални плакети и отличия получиха също вестник „Полски Тръмбеш“ по случай 20-годишния си юбилей и Радио Стара Загора, което отбелязва своята 90-годишнина. Посмъртно бе наградена и Елена Чимева от БНТ в Благоевград. Голямата награда за цялостен принос в съвременната българска журналистика „Йосиф Хербст“ получи Иван Гайтанджиев. Скулптурата, която изобразява в основата си трънен венец, а на върха лавров венец, е дело на Иван Продев. В благодарственото си слово Иван Гайтанджиев посочи, че всяка една професия е полезна и ценна. „Но нашата професия е особено ценна, защото е обречена. Обречена, длъжна е да служи на човечеството - със своята истинност, със своята обективност, със своята почтеност, със своята правдоподобност, със своя висок морал“. По думите му не е достатъчно журналистите само да отговарят и да казват кога, къде и какво, а да казват и защо. „Да казваме какво може да се очаква, да казваме какво ще се случи и защо ще се случи, кое е доброто за нас, кое е нередното“, отбеляза Гайтанджиев. Той цитира думите на Джон Кенеди: „Не питайте какво вашата страна ще направи за вас, а се питайте какво вие можете да направите за вашата страна“, като допълни, че това е и неговото мото в живота. Лауреатите на отличията на СБЖ бяха поздравени от музиканти от Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство (АМТИИ) „Проф. Асен Диамандиев“.

Цирк в Будапеща възражда дръзките бягства на илюзиониста Хари Худини

Окован във вериги, спуснат с главата надолу в пълен с вода резервоар и балансиращ на ръба на смъртта – илюзионистът Хари Худини се завърна на сцената в Будапеща. Век след неговата кончина - на 31 октомври 1926 г. - циркова продукция вдъхва нов живот на делото на легендарния майстор на бягствата, съобщи Ройтерс. Циркът в Будапеща представи премиерно спектакъл, вдъхновен от най-известните подвизи на Худини, пресъздавайки някои от дръзките бягства, които оставяха публиката без дъх и помогнаха за превръщането му в една от първите суперзвезди на развлекателната индустрия в света, отбелязва агенцията. Роден като Ерик Вайс в унгарско еврейско семейство през 1874 г., Худини емигрира в САЩ, където става прочут с това, че надхитрява ключалки, вериги и наглед невъзможни капани. Будапещенската продукция не е биографичен разказ за живота му, а по-скоро „пътуване по границата между живота и смъртта, възпоменанието и пускането, както и самата природа на времето“, се казва в уебсайта на цирка. Шоуто представя Худини в състояние между живота и смъртта, докато съпругата му моли Персефона – богинята на подземното царство в гръцката митология – за неговото завръщане. „Всеки, който прави номера с бягства, винаги си играе със смъртта“, казва режисьорът на шоуто Ласло Магач пред Ройтерс. „Той винаги преминава на другата страна“. Спектакълът съчетава театър, танци и акробатика, включително и възстановка на прочутото бягство от вода на Худини от 1912 г., при което той е спуснат с главата надолу в резервоар с окови на краката. „Мисля, че Худини беше първият инфлуенсър в света“, казва Магач. „Той беше просто гений в това как да представя номерата си и как да се рекламира сам“.

Художествената галерия в Казанлък повдига темата за насилието и забравата с проекта „Ние, ненужните"

Разказът в проекта „Ние, ненужните“ на Художествена галерия - Казанлък изважда на показ онова, което в ежедневието си системно изтласкваме, крием в сянка и обявяваме за излишно. Това каза за БТА директорът на галерията д-р Пламен Петров, който е и куратор на експозицията. Тя е част от платформата „Навсякъде в изкуството“ и е разгърната във всички филиали на институцията, както и на различни локации в града и цели да ни накара да се замислим върху темата за ненужното насилие, което е навсякъде около нас. „Мисля, че, за съжаление, през последните години имаме доста поводи да се обръщаме към темата за насилието и да размишляваме“, посочи той и допълни, че идеята е провокирана и от трагичните събития в Пловдив през последната година. „Искаше ми се да изградим един разказ, в който да размишляваме именно върху темата за ненужната престъпност около нас, за ненужното насилие над другия, в някои случаи дори над самите себе си“, обясни д-р Петров. Изложбата поставя акцент върху две ключови произведения, едно от които е прочутата „Ахинора“ на Иван Милев, в която също се поставя темата за насилието. „От разказа на Николай Райнов знаем, че Ахинора е погубена, за да бъде основана българската държава. Нейната принудителна смърт е положена в основата на създаването на държавата ни и няма как да не възникне въпросът има ли престъпления над личността, които могат да бъдат оправдани“, посочи изкуствоведът. Другият не по-малко важен акцент е творбата на Иван Димитров от 1881 година „Психея“, чиято героиня от митологията е представена в момент на отхвърляне и превръщане в ненужна вещ. Картината до момента не е показвана пред публика и се радвам, че имаме възможност да я покажем първо в Казанлък. Освен тези две произведения, във филиалите на галерията са показани отделни разкази чрез портрети на деца, мъже и жени, които се срещат със стряскащата статистика за насилието. В една от залите са разположени детски портрети, срещу които можем да видим съкрушителна статистика за детското насилие, за убитите деца и за насилието над деца от родители. При мъжките портрети е изведена статистика, която говори за самоубийствата на мъже, за погиващите по фронтовете мъже и за тези, които посягат на себе си чрез пороците, а при женската група портрети е представена статистиката за женското и домашното насилие. „Това са травмиращи статистики, които обаче ни показват колко жестоки сме всъщност и в какво жестоко настояще живеем“, каза изкуствоведът. Разказът е допълнен с картография на 44 места в Казанлък, на които са извършени посегателства върху личността – места, през които преминаваме всеки ден, без да се замисляме, че някой ден там някой е викал за помощ, а обществото е мълчало, посочи д-р Петров. Той отбеляза, че това са места, за които ненужно забравяме. „Не знам дали ако носим знанието за случилото се там, бихме станали по-добри, но ми се струва, че забравата не е пътят към решаване на тези проблеми – напротив, струва ми се важно да си припомняме ежедневно, че живеем в едно много болно общество, което няма как да бъде излекувано, ако не говорим за това“, каза още той и изрази мнение, че този разговор може да се случи много по-лесно именно през света на изкуството. Темата за ненужното кореспондира и с отбелязването на 125-ата годишнина от полагането на основите на художествената сбирка в Казанлък. По думите на директора именно чрез нея са показани множество творби от фонда. „Тук по интересен начин се вписва темата за ненужното, защото като че ли една картина, като попадне в мрака на депото, се превръща в ненужен артефакт“, посочи той. Според него няма как да се пропусне и голямата тема за днешната широка представа за музея като ненужна територия. Д-р Петров напомни, че „Навсякъде в изкуството“ е платформа за коментар върху съвремието, а нейното ново издание – „Ние, ненужните“, изважда на показ онова, което в ежедневието системно изтласкваме, крием в сянка и обявяваме за излишно. Понятието „ненужно“ тук не е естетическа категория, а опит за диагноза на затворените депа, на градските улици и преди всичко – на самия човек. Музейната забрава е тиха форма на отхвърляне, а извеждането на светлина на десетки непоказвани портрети от фонда следва да бъде мислено не като юбилейна демонстрация или кураторски жест, а като съзнателен акт на възвръщане на паметта, посочи той. По думите на изкуствоведа от емоционална гледна точка такъв проект се подготвя доста трудно, защото размишлението върху всички тези трагедии няма как да не остави белези в теб самия. Той посочи, че днес в един момент зверствата се превръщат в статистика и това е начин да оцелеем емоционално, но при тези емоционални оцелявания ставаме по-бездушни и губим рефлексията за това кое е добро и кое – лошо. Целта на проекта „Ние, ненужните“ е да се превърне в територия за размисъл. Колкото и в някакъв смисъл тази изложба да е доста потискаща, това всъщност е един позитивен разказ, който ни позволява да помислим дали не можем да бъдем по-добри, каза д-р Петров.

От Мохамед Али до "Блейд Рънър": сериалите, които да гледате през ноември

Ноември идва с нови сезони на популярни сериали като "Позлатената епоха", Black Doves и Yellowjackets, но и с няколко премиери. Сред тях са поредица, разказваща историята на Мохамед Али, както и минисериал за възхода и краха на криптоборсата FTX, а...

Във Ватикана бе открита изложба на папамобили

Около 1100 изпълнители ще участват в откриването на IV Младежки олимпийски игри в Дакар

Около 1100 души, сред които 650 танцьори, ще участват в официалното откриване на IV Младежки олимпийски игри в Дакар. Кдади Нианг, директор на церемониите, разкри пред медиите някои от акцентите на шоуто, насрочено за събота на стадион „Абдулай Уаде“. Знаменосци на България са Теодор Митев и Симона Иванова. Повечето продукции от такъв мащаб обикновено да се разработват от международни компании, но организационният комитет повери отговорната задача на сенегалски творец, за да придаде на тази церемония перспектива, вкоренена в културните ценности на континента. „Церемонията е продуцирана изцяло от африканци, за да си възвърнем историята и да разкажем на света кои сме, откъде идваме и накъде искаме да отидем“, каза Нианг в интервю. Мотото на събитието„Африка приветства, Дакар празнува“ въплъщава тази визия и се предава чрез музика, танц, костюми и сценография. Ще бъдат представени всички региони на Сенегал, а изпълнителите са избрани след мащабен кастинг в страната.

В Омуртаг подредиха изложба с творби на четирима автори по повод Деня на народните будители

Обща изложба с творби на четирима автори откриха в Омуртаг по повод Деня на народните будители. Експозицията е организирана от Община Омуртаг и е подредена в Обредния дом в града. В изложбата са включени произведения на Боян Балев, Георги Димитров, Йордан Йорданов и Муса Бангиров. Представени са живописни платна и фотографии, обединени от теми, свързани с българския фолклор, природата, националните забележителности и животинския свят. Част от творбите насочват вниманието към знанието, образованието и делото на народните будители. Художествената изложба пред събралите граждани представи заместник-кметът на Омуртаг Радостина Дончева. Тя приветства авторите и отбеляза, че Денят на будителите се отбелязва ежегодно с общинска или читалищна инициатива. Дончева покани жителите и гостите на града да разгледат експозицията. „Каня всички, които имат възможност, да отделят време и да разгледат изложбата, независимо дали са в града на разходка или по работа. Изкуството освежава деня и обогатява духа, затова си заслужава да му отделим внимание“, каза тя. Сред първите посетители беше кметът на Омуртаг Джунейт Йонузов, който определи изложбата като изключително въздействаща. Творбите ще останат достъпни за посетители през целия ноември, съобщи заместник-кметът. От името на общината Радостина Дончева поднесе цветя на двама от авторите, които присъстваха на откриването. Тя изрази благодарност и към художника Ниязи Хасан за приноса му към организирането и подготовката на художествени изложби, които обогатяват културния живот в общината.

"Явно имаха нужда от мамник в свитата": Хитов писател разкри, че е бил канен в ИК на Йотова, но е върнал "най-бързото НЕ"

Един от най-популярните съвременни български писатели - авторът на "Мамник" Васил Попов, обяви, че е бил канен в инициат...

Снимка на деня: Посланикът на Турция в България посрещна топло Пеевски

[[gallery]] Председателят на ДПС Делян Пеевски е бил на посещение в посолството на Турция. Посещението му е било по случай 103-ата годишнина от основаването на турската република, се разбира от съобщение на ДПС във "Фейсбук". ...

Теодора Маркова: За гнева на младите, българското кино и спора около „Под прикритие“ (ВИДЕО)

В нашия договор е записано, че ние отдаваме правата си върху тези елементи - библията и пилотния епизод, където се поста...

График за концерта на Coroner, House of Penace и Maltworm на 1 ноември

Първият самостоятелен концерт на швейцарските траш ветерани Coroner в България е тази неделя, 1 ноември, в клуб Joy Stat...

Катедралата “Св. Неделя“ отбелязва празника на свети крал Милутин (СНИМКИ)